Програма
от първата роса до последната светулка
Механата
тук никой не пие сам
че влиза мъгла.»Лясъра
Старото радио хваща само една станция, нашата. Тука се вижда какво върви и как му се радва масата.
Кой е в механата
Всяка чаша на масата е жив човек тука сега. Чукни своята, наздраве за всички. Чукни чужда, черпиш.
Дъската с поздравите
Поздравите, които Лясъра е изрекъл край огъня, висят тука с обгорен ръб. Запечатаните още чакат неговото амин. Нов поздрав се дава на самия Лясъра, в неговия джоб на приложението.
Тефтерът на кръчмаря
Кръчмарска сметка на веселбата: кой вдига, кой черпи, кой само седи и грее. Резките се пишат сами, Лясъра само ги брои.
утре било друга работа
Огнището
Същият огън като на поляната, само че на завет. Чукни го, разбъркай го с пръст, духни му, ако вземе да гасне. В жарта се пекат картофи, а в котлето ври нещо на Лясъра. Него не го закачай.
сам си на топло, навън само щурците.
«Жарта ме гъделичка по петите и затова съм весел.» Лясъра
Кабината
студиото на Лясъра
· 90.6 FM · от Баткунската крепост ·Остави поздрав за ефира
Тука е другата страна на радиото. Каквото кажеш на микрофона на Лясъра, минава през стопанина и тръгва към всички радиа в гората. Може и песен да му пуснеш на грамофона към него.
Как да те представи Лясъра, като те пусне в ефира?
Дневникът на ефира
Поздравите ти висят тука, нанизани на шиша. Гледаш печата: запечатан чака Лясъра, а каквото мине през огъня — остава с обгорен ъгъл.
«Микрофонът ми е топъл, че го държа до огъня.
Кажи си думата, аз ще я понеса до гората.» — Лясъра